СВЕНЯ̀ СЕ, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, несв., непрех. Изпитвам свян, срам; срамувам се, притеснявам се, стеснявам се. Често, много често ме разпитваха хората кой съм, отде съм, кои са баща ми и майка ми и бащиното ми име кое е. Аз все мълчах и като блудния син свенях се да кажа истината. Ст. Загорчинов, ДП, 221. – Сега не се ли свениш от грозните думи, които произнесе одеве? А. Гуляшки, ЗВ, 570. Те бяха толкова скромни, че се свеня да спомена имената дори на покойниците. А. Христофоров, О, 38. – Де заповядайте, де, не свенете се! – канеше го любезно управителят. – Аз толкова години не съм турял тиква в устата си, и сè пак стомахът ми я приема! Елин Пелин, Съч. I, 201. Нека прочее ся не свеним да зимаме пример за доброто и от самите животни. Пч, 1871, кн. 5, 71.